Облигациите са ценни книжа с фиксирана доходност. Има различни видове облигации, но всички те имат еднакъв принцип на действие.
Облигацията представлява дълг.
Тя е начинът различни институции да си набавят финансиране като продават дълг. Емитентът или издателят на облигациите плаща на редовни интервали фиксирана лихва за дълга за срока, за който е издадена облигацията. В края на срока емитентът връща и главницата т.е. първоначално дадената сума за облигациите. Лихвеният процент, който емитентът трябва да плати на облигационера се нарича купон.
Съществува първичен и вторичен пазар на облигации. Пазарът на облигации в света надвишава по обем пазарът на акции.
Най-често облигации се издават от правителствата. Чрез емитирането на дългосрочни
държавни облигации,
те финансират разходи. Държавния дълг с фиксирана доходност обикновено е дългосрочен или средносрочен – от няколко години до няколко десетилетия. Основните държавни облигации са лесно достъпни за търговия за физическите лица. Приема се, че държавните облигации са сигурен и ликвиден инвестиционен инструмент, още повече ако са издадени от стабилни икономически държави. Въпреки това риск съществува.
Освен държавни според издателя им, облигациите могат да бъдат корпоративни, общински и наднационални.
Корпоративните облигации
също са дълг с фиксирана доходност, който служи на компаниите, за да финансират разходи за разширяване, внедряване на нови производства, придобивания и др. Другият начин, чрез който компаниите набират средства е чрез акции. Корпоративните облигации обикновено са със срок най-малко една година.
Общинските облигации
са дълг, чийто емитент е издаден от структури под държавно ниво. Особено популярни са този вид облигации в САЩ, където облигации емитират щатове, градове и т.н. В България също има общински облигации.
Наднационалните облигации
се много подобни на държавния дълг и обикновено имат висок рейтинг. Такива са например облигациите, които издава Европейската инвестиционна банка.
Първоначалната цена на облигациите обикновено варира от 100 до 1000 $ на облигация. Актуалната й пазарна цена зависи от много фактори: кредитния рейтинг на издателя; времето, което остава до крайния срок, за който е издадена и процентът на купона, съотнесен към лихвените проценти по същото време.
Купувачът на бондове не е длъжен да ги притежава до датата на падеж, те често се препродават. Не редки са случаите, когато емитентът на бондове ги изкупува обратно преди датата на падеж, в случаите когато лихвите спадат или ако крединия рейтинг на издателя се е повишил. В този случай той може да издаде нова емисия бондове на по-ниска цена.
Тъй като облигациите с фиксиран лихвен процент ще плащат същия процент от номиналната им стойност във времето, пазарната цена на облигацията ще варира, тъй като този купон става повече или по-малко привлекателен в сравнение с преобладаващите лихвени проценти. Казано по-друг начин – ако лихвените проценти спадат, то облигациите ще бъдат по-привлекателни за инвеститорите.
Две характеристики на облигацията – кредитния рейтинг и времето до падеж – са основните фактори за определяне на лихвения процент по купона на облигацията. Ако емитентът има лош кредитен рейтинг, рискът от неизпълнение е по-голям и тези облигации плащат по-големи лихви. Облигациите, които имат много дълга дата на падеж, обикновено плащат и по-висок лихвен процент, тъй като притежателят на облигациите е по-силно изложен на лихвените и инфлационните рискове. Фиксираната лихва се изплаща на различен период от време, но обикновено е половин година.
Вижте сравнение между представянето на акциите и облигациите в дългосрочен план.
*Материалът не представлява препоръка за инвестиция.
