За да разберем по-какъв начин инфлацията се отразява на живота ни, първо трябва да разберем как се измерва тя и какви са обичайните й стойности.
Видове инфлационни индекси
В зависимост от продуктите и услугите, включени в кошниците, има няколко вида инфлационни индекси. В България има два основни индекса – официален индекс на потребителските цени в България (ИПЦ) и хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който позволява сравнение с останалите страни от ЕС.
Индексът на потребителските цени (на английски CPI – Consumer Price Index) измерва инфлацията спрямо т.нар. потребителска кошница на средното домакинство. В него обикновено са включени хранителни стоки, транспорт и здравни грижи. Този индекс се използва за официален измерител на инфлацията в дадена държава.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е референтният критерий за оценка на ценовата стабилност, възприет от Европейската централна банка и всички страни от ЕС, които не са членки на Икономическия и паричен съюз. Основният критерий за оценка на готовността на страната ни за присъединявани към еврозоната е нивото на инфлация, измерена чрез ХИПЦ. Методологията за него е изработена от Евростат.
В интернет пространството съществуват множество
калкулатори за инфлацията,
можете да зададете минал период и да видите какъв процент е била инфлацията за него. По този начин можете да разберете колко процента от покупателната си способност са загубили вашите пари.
Един от най-популярните е калкулаторът в страницата на Национален статистически институт, който е и институцията натоварена със следене на инфлационните индекси. Ако в него въведете базов период месец Януари 2010 г., а наблюдаван период 9 години по-късно или месец Януари 2019 г., ще видите, че Индексът на потребителските цени за месец Януари 2019 г. спрямо месец Януари 2010 г. e 114.8%, или иначе казано инфлацията е 14.8%. Това е сравнително малък процент, защото съвпада с периода на глобалната икономическа криза и постепенното възстановяване на икономиките. Ако обаче се върнем назад във времето и маркираме периода януари 2000 – януари 2010 г., то ще видим че индексът на потребителските цени за месец Януари 2010 г. спрямо месец Януари 2000 г. e 180.6%, т.е. инфлацията е 80.6%. За периода януари 2000 – януари 2019 г. процентът инфлация вече става 107,3%.
Ефектът от инфлацията
Инфлацията е едновременно „добра“ и „лоша“, в зависимост от коя страна си. Например, ако притежавате имоти или запаси от стоки, ще искате да има инфлация, защото това ще повишава цената им. Ако купувате обаче, инфлацията няма да е във ваша полза.
Хората, които държат кеш, също страдат от инфлацията, защото тя обезценява парите им. Инфлацията насърчава инвестициите, както от страна на бизнеса в проекти, така и от физически лица в акции на компании, тъй като по този начин, те очакват по-добра възвръщаемост.
За да се насърчава потреблението на населението, а не задържането/пестенето на пари, е необходимо да има инфлация в минимални граници. Ако покупателната способност на парите остане непроменена за дълги периоди, то както спестяванията, така и потреблението ще останат на едно ниво, а това ще доведе до застой. Ограничаването на потреблението може да окаже отрицателно въздействие върху цялостната икономика. Необходим е балансиран подход, за да се запази стойността на инфлацията в оптимален и желан диапазон.
Високата, отрицателната или силно колебаещата се стойност на инфлацията влияе негативно върху икономиката. Това води до несигурност на пазара, спира предприятията и компаниите от вземане на големи инвестиционни решения, може да доведе и до безработица. Тези процеси насърчават презапасяването с необходими стоки, заради страха на хората от покачване на цените, което на практика води до по-голямо повишение на цените. Финално те могат да доведат до дисбаланс в международната търговия, тъй като цените остават несигурни и оказват влияние върху валутните курсове.
Как можете да предпазите спестяванията си от негативните ефекти на инфлацията, можете да разберете в следващата ни статия.
Използвани са материали от Investopedia
