Често говорим за необходимостта от по-висока финансова грамотност, която да помогне на всеки човек от рано да планира финансовото си състояние и да си осигури финансова независимост за времето след пенсията си. В много от развитите западни страни обученията по финансова грамотност започват още в училище, а държавните управления предприемат мерки да стимулират гражданите си да спестяват под различни форми за времето след пенсия чрез данъчни облекчения или други регулации. За съжаление в България все още сме далеч от подобни подходи, но все повече се доказва необходимостта от повече познания за света на парите и управлението им.
Различното мислене за парите, осъзнаването на тяхната роля в живота ни и най-вече научаването на факта, че тяхното използване може да се планира, за да бъде най-ефективно, става от най-ранна детска възраст. Съществуват множество стереотипи за децата и парите, на които ние робуваме и това ни пречи да им помогнем да осъзнаят тяхната реална стойност и как да се възползват от тях в бъдеще. Финансовата грамотност и управлението на парите, трябва да са неизменна част от възпитанието на вашето дете.
Най-често срещаната заблуда е, че с децата не се говори за пари,
защото ако го правим, те ще се фокусират прекалено в темата и това ще ги направи прекалено материално ориентирани личности. Живеем в консуматорско общество, в което парите заемат важно място и всяко дете, дори и най-малкото, се е сблъсквало с темата. Нарочното й избягване от страна на родителите може да обърка детето, да го накара да мисли, че в нея има нещо нередно, да изпитва вина или дори страх. Затова не бива да избягвате темата, когато детето се интересува, обяснете му правдиво от къде идват парите, за какво се използват, защо може или не може да получи нещо. Не бива, разбира се, да се минава и в другата крайност и да се драматизира липсата или наличието на пари.
Не мислете, че ще бъдете по-добър родител, ако купувате на децата си всичко, което поискат.
Бъдете откровени – ако не разполагате с толкова пари, обяснете го на детето, ако смятате че то не се нуждае от това, което е поискало, въпреки че за вас не е проблем да го купите, също го обяснете. Опитайте се да научите детето, че с пари се купуват не само играчките и сладолед, а и много други неща, които то приема за даденост – наема, тока, дрехите, храната, която то не забелязва, защото не са изкусителни сладкиши. Обяснете му, че не винаги може да има всичко и то на момента, защото бюджета трябва да се планира. Така може да избегнете момента, в който порасналото ви дете ще остане гладно за един месец, защото си е купило джаджата или дрехата, която много иска с цялата си заплата.
Както и с повечето неща, никоя крайност не е за предпочитане – непрекъснатото натякване, че парите „не растат по дърветата“ и купуването само на най-евтиното може да създаде у него страх да харчи пари дори, когато ги има. Прекаленото изразяване на възхищение към скъпи вещи и коли и хората, които ги притежават пък може да създаде в детото усешането, че само наличието на много пари е достойно за възхищение. В крайна сметка
парите не са самоцел, те са средство, което да ни осигури по-добър живот.
Опитайте да научите детето да цени стойността на парите и стойността на продуктите. Често ние възрастните сме „евтини на просото и скъпи на брашното“ – склонни сме да похарчим много повече пари за нещо, което е по-евтино или на промоция, дори да не ни е необходимо или да е в количества, които не можем да оползотворим, отколкото да купим нещо качествено, но по-скъпо.
За да привикне от малко детето на някои прости правила за управление на парите
е добре да го научите как може да пести.
Научете го как да разпознава парите, кое е малко и кое е много. Обяснете му, че ако събира за известно време парите, които вие или някой друг близък му е дал като подарък, вместо да ги изхрачи веднага за сладолед например, може да си купи някоя по-скъпа играчка, която иска. По този начин то ще научи и че не всичко се получава само от мама и татко, че то само може да си купи нещо желано.
Хубаво е в умерени граници да научите детето, че
парите не се дават даром, те са средство, с което се заплаща за свършена работа.
Можете да определите начин, по който детето да получава пари, като заплащане на свършена от него работа. Тук отново трябва да се внимава с крайностите и да не се дава заплащане за дейности, които детето трябва да върши по принцип – да си напише домашното, да си научи уроците или да си подреди стаята.
Опитвайте от малки да ги учите да разпределят бюджета си и да боравят с пари.
Двайте им да си купят нещо от магазинчето, като им обясните дали трябва да им върнат ресто или не. Когато детето тръгне на училишще първоначално е добре да му давате съвсем малка сума всеки ден, с която предварително сте обяснили какво може да си купи. Когато привикне на това, можете да му давате парите за седмицата наведнъж, като обясните как да ги планира, така че да не свършат още първия ден. Ако това се случи, не покривайте остатъка от сумата без условия, то или трябва да се лиши от нещо (планираното отиване на кино например) или да свърши повече „работа“, за да компенсира неразумно изхарчените пари.
Няма точна рецепта за успех, всеки родител знае индивидуалността на детето си и може да следи неговите реакции, важното е да не пропускате обучението му на тази тема.
*Материалът не представлява препоръка за инвестиция.
