Във времена на финансова несигурност много инвеститори си задават въпроса – в каква валута да инвестирам или да държа спестяванията си. Той е много актуален днес, когато политиката на количествени улеснения на централните банки държи в доста държави практически нулеви лихви. Предлагаме Ви един исторически преглед на най-стабилната във времето валута.
Първият американски долар, такъв какъвто е познат днес, е отпечатан през 1914 г. от Федералния резерв. Само няколко години по-късно доларът официално става световната резервна валута. Възкачването му на трона започва малко след като мастилото върху първите банкноти изсъхва.
Раждането на американския долар
Банката на Федералния резерв е създадена със закона за Федералния резерв през 1913 г., в отговор на нестабилността и ненадежността на финансовата система от банкноти издадени от различни банки. По това време американската икономика тъкмо изпреварва Великобритания като най-силната, но островната държава продължава да бъде център на световната търговия, като голяма част от нея е в паунди. Пак по това време голяма част от световните валути са „вързани“ за златото, за да се създаде стабилност. Въпреки това, когато през 1914 г., започва Първата световна война, много държави изоставят златния стандарт, за да могат да платят все по-нарастващите си военни разходи с хартиени пари, което от своя страна води до девалвация на валута.
Възкачването на долара на трона
Три години след началото на войната Великобритания, която отказва до този момент да изостави златния стандарт, за да поддържа паунда като водеща световна валута, се оказва за първи път в историята си в позиция да търси заем, за да финансира разходите си. Съединените щати стават кредитор за много държави, които са готови да купят облигации, деноминирани в долари. През 1919 г. Великобритания е принудена да изостави златния стандарт, което води до големи загуби за търговците по света, притежаващи банкови сметки и депозити в паунди. Оттогава насам доларът измества паунда като световна валута, в която се държат резервите.
Както и през Първата, така и през Втората световна война САЩ влиза в бойните действия дълго време, след като те са започнали. Преди да се включи официално във войната САЩ е основният доставчик на оръжие и продоволствия за фронта. Взимайки голяма част от заплащането за стоките в злато, до края на Втората световна война САЩ е най-големият собственик на злато в света. Това изключва възможността след войната страните да се върнат към златния стандарт, защото са изчерпали златните си ресурси.
През 1944 г. делегати на 44-те държави членове на Съюзническите войски се събират в Бретън Ууд, Ню Хемпшир, за да се споразумеят за международна валутна система, която няма да постави нито една държава в по-лоша позиция от останалите. Било решено, че валутите не могат да бъдат прикрепени към златото, но могат да бъдат прикрепени към долара, който спазва златния стандарт. Споразумението, което става известно като Споразумението от Бретън Ууд, постановява, че централните банки ще поддържат фиксирани обменни курсове между валутите и долара. От своя страна САЩ ще изкупуват долари срещу злато, при поискване. Всяка страна има право на известно регулиране чрез валутата си, за да управлява прекаленото поевтиняване или поскъпване. Тя може да изкупува или продава валутата си спрямо паричното предлагане.
Когато си сам на върха
В резултат на Споразумението от Бретън Ууд доларът официално е коронован за световна валута за резерви, като зад себе си има обезпечението на най-големия златен резерв в света. Вместо да трупат резерв от злато, останалите страни събират резерв от долари. И тъй като имат необходимост да държат някъде авоарите си, те започват да купуват американски съкровищни ценни книжа, които се смятат за най-сигурния финансов инструмент.
Търсенето на ценни книжа в съчетание с все по нарастващите разходи на САЩ да финансира войната във Виетнам и вътрешните си програми, водят до обатния ефект. САЩ е принуден да „новодни“ вътрешни си пазар с хартиени долари. С нарастващите опасения за стабилността на долара, останалите държави започват да конвертират доларовите си резерви във злато, което САЩ са задължени да направят. В тази ситуация Никсън е принуден да изостави златния стандарт и да „отвърже“ долара от златото. Това води до плаващите валутни курсове, които същестуват и днес.
Въпреки това и до ден днешен във времена на стагфлация, висока инфлация или дефлация, доларът остава световна резервна валута, която се подкрепя от силата на американската икономика и доминацията на американските финансови пазари. Въпреки големия дефицит на САЩ, американските ценни книжа остават едни от най-сигурните и предпочитани финансови инструменти за защита на парите, поради доверието, което останалата част от света има в способността на САЩ да плащат дълговете си. И до ден днешен американският долар е валутната единица в най-голямо обръщение в световната търговия.
