На 10 юли 2020 г. България беше приета в „чакалнята“ на ERM II, което беше определено като историческа крачка за страната ни. За много хора обаче е неясно какво точно означава всичко това.
Европейският валутен механизъм (ERM II) е система, въведена от Европейската икономическа общност на 1 януари 1999 г. заедно с въвеждането на единната европейска валута – евро. Същите се явяват наследници на съществуващите тогава ERM I и предшественикът на еврото – Европейската валутна единица (ECU), като част от Европейската парична система (EMS). Целта е да се ограничат колебанията във валутните курсове и да се постигне парична стабилност в Обединена Европа. Нека обаче започнем отначало:
Какво е EMS
Европейската парична система (EMS) е създадена през 1979 г. по силата на споразумение на държавите-членки на Европейската икономическа общност (ЕИО) за насърчаване на по-тясното сътрудничество между паричните политики на централните банки за управление на обменните курсове вътре в Общността и обменния пазар на финанси. Целта тогава е да се насърчи по-тясното парично сътрудничество и да се стигне до зона на парична стабилност.
През 1992 г. EMS се наследява от Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз (ИПС). ИПС се счита за основна стъпка за интеграция в икономиката на ЕС и е предназначен да подкрепя устойчивия икономически растеж чрез определянето и провеждането на подходяща икономическа и парична политика.
Кризата от 1992 г. или Черната сряда
В началото на 1990 г. Европейската валутна система функционира трудно. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм, като се нагърбва да следва монетарна и икономическа политика, която да гарантира отклонение от максимум 6% между британския паунд и другите валути, участващи в механизма. По същото време обаче, Германия вдига лихвите, което причинява значително сътресение във валутния механизъм.
Кулминацията е на 16 септември 1992 година когато Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда. В британската политика и икономика този ден става известен като „Черната сряда“. Вследствие на тази криза през 1993 г. отклонението, което валутите на страните членки могат да допускат спрямо европейската валутна единица става ±15%.
На 1 януари 1999 г., заедно с въвеждането на единната европейска валута – еврото, е въведен и Европейският валутен механизъм (ERM II), който замества досега действащите механизми.
История на ERM II
През 1999 г. ERM II замества оригиналния ERM или ERM I. Гръцката и датската валута започват като част от новия механизъм, но когато Гърция се присъединява към еврото през 2001 г., датската крона е оставена по това време като единствен член участник. Валутата в ERM II е позволено да плава в рамките на ± 15% по отношение на централния курс спрямо еврото. В случая на кроната, централната банка на Дания – Danmark Nationalbank, поддържа валутния курс в по-тесен диапазон от ± 2,25% спрямо централния курс от 1 EUR = 7,46038 DKK.
Нови членове на ЕС
На 1 май 2004 г. десетте национални централни банки (НЦБ) на новите страни членки станаха част от ERM II споразумението на централна банка. Самите национални валути стават част от ERM II на предварително договорени дати.
След основните 10, поетапно към ERM II се присъединяват естонската крона, литовският литас и словенският толар на 28 юни 2004 г.; кипърската лира, латвийският лат и малтийската лира – на 2 май 2005 г .; словашката крона на 28 ноември 2005 г.
Всички тези държави в последствие се присъединяват към еврозоната и съответно напускат ERM II: Словения (1 януари 2007 г.), Кипър (1 януари 2008 г.), Малта (1 януари 2008 г.), Словакия (1 януари 2009 г.), Естония (1 януари 2011 г.), Латвия (1 януари 2014 г.) и Литва (1 януари 2015 г.)
На 10 юли 2020 г. бе обявено, че българският лев (България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г.) и хърватската куна (Хърватия се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.) ще бъдат включени в ERM II.
Очаква се страните от ЕС, които не са приели еврото, да участват поне две години във ERM II, преди да се присъединят към еврозоната.
Как работи ERM II
ERM се основава на концепцията за допустими отклонения от фиксиран валутен курс, с валутни курсове, вариращи в рамките на допустимите отклонения. В ERM II валутният курс на държава-членка извън еврозоната може да се колебае спрямо еврото в рамките на установените лимити. Въвеждането в ERM II се основава на споразумение между финансовите министри на държавите-членки от еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) и министрите и управителите на централните банки на държавите-членки извън еврозоната, участващи в механизма. Споразумението обхваща следното:
- Приема се централен валутен курс между еврото и валутата на страната. След това валутата може да се колебае с до 15% над или под този централен курс
- Когато е необходимо, валутата се подкрепя чрез интервенция (покупка или продажба), за да се запази обменният курс спрямо еврото в рамките на диапазона на колебание ±15%. Интервенциите се координират от ЕЦБ и централната банка на държавата-членка извън еврозоната
- Държавите-членки извън еврозоната в рамките на ERM II могат да решат да запазят по-тесни граници на колебания, но това решение няма влияние върху официалния ±15% марж на отклонението, освен ако няма споразумение за това от заинтересованите страни от ERM II
- Генералният съвет на ЕЦБ следи за работата на ERM II и осигурява координирането на паричните и валутни политики. Генералният съвет също така управлява механизмите за интервенция заедно с централната банка на държавата-членка.
Целта е да се подобри стабилността на тези валути, както и да се направи механизъм за оценка на потенциалните членове на еврозоната. Точно това представлява т.нар. чакалня за еврозоната или ERM II. Към 2020 г. във ERM II участват три валути: датската крона, хърватската куна и българският лев.
*Материалът не представлява препоръка за инвестиция.
