Новата книга на основателя на Microsoft допълнително засилва убеждението за потенциала на инвестициите в енергийния преход
Когато един от най-богатите хора в света напише книга за предотвратяване на климатичните изменения и съпътстващите ги бедствия и предлага промени, които всички ние трябва да направим в начина си на живот, е лесно да бъдем цинични.
Но мнението на основателя на Microsoft Бил Гейтс в дебата за климатичните промени трябва да бъде приветствано. Той не е просто един от най-богатите хора в света, а човек, който е докаъл че има достъп до много информация и новаторско мислене. Освен това неговата фондация „Гейтс“ постигна впечатляващи резултати в решаването на глобалните здравни и образователни проблеми.
Неговата книга „Как да избегнем бедствието от изменението на климата: Решенията, които имаме, и пробивите, от които се нуждаем“ трябва да бъде прочетена, особено от тези, които инвестират в големия енергиен преход.
Бил Гейтс се фокусира върху предизвикателството на века: как да спрем да добавяме 51 милиарда тона парникови газове в атмосферата всяка година. Това трябва да се направи възможно най-бързо, за да се избегнат климатични бедствия по икономически обоснован и балансиран начин.
Гейтс посочва необходимостта бързо да намалим зависимостта си от изкопаеми горива през следващите 30 години, за да стигнем до нула. Нетната нула не означава непременно, че вече няма да използваме изкопаеми горива. В производството на електроенергия и в наземния транспорт това е голяма възможност, но в други области, като производството на стомана и цимент, или торове или дори леки пластмаси, вероятно все още ще използваме някои изкопаеми горива. Въглеродът обаче ще трябва да се улавя, вместо да се изпуска в атмосферата.
Първата част на книгата предоставя някои прости факти, които не могат да бъдат пренебрегнати:
- Трябва да направим това сега, без да се колебаем. Трябва да инвестираме време и пари точно сега, за да избегнем климатично бедствие, което ще има значително по-голямо икономическо и социално въздействие от всички предишни следвоенни рецесионни периоди, взети заедно.
- Достигнали сме ниво, при което трябва да намалим въглеродните емисии до нула (или близо до нея) до 2050 г. Бавният напредък няма да ни помогне да избегнем катастрофата.
- Нашата сегашна зависимост от изкопаеми горива прави отправната точка на тази структурна промяна много трудна. Освен че използваме изкопаеми горива почти във всичко, което правим, от шофирането на колата до измиването на зъбите, те са и изключително евтини. Ако не се ангажираме да инвестираме в решения с нулев въглерод, като по този начин намаляваме разходите им, напредъкът ще бъде бавен.
Следващата част на книгата е малко по-оптимистична:
- Има много потенциални решения, които можем да приложим в комбинация, за да се справим с емисиите на въглерод в енергетиката, транспорта, селското стопанство и производството.
- През последните няколко години политиката на отделните правителства стана много по-съгласувана. Парижкото споразумение от 2015 г. беше голяма крачка напред.
- Ясната държавна политика намалява риска за инвеститорите в ключови технологии и подпомага растежа на инвестициите.
- Голяма част от чистите технологи вече са рентабилни както за инвеститора, така и за потребителя, по отношение на възможността да плати за крайния продукт. Правителствената политика може да ускори тази тенденция.
- Таксите върху въглерода трябва да се прилагат диференцирано в развитите пазари и развиващите се пазари. Трябва да се облага промишлеността, за да се насърчат инвестициите в чисти райони, но също така и към потребителите, за да се насърчи смяната и да се стимулира търсенето.
Именно компаниите, които пряко участват в промяната на глобалната енергийна система през следващите 30 години са добър избор за дългосрочна инвестиция. В книгата на Бил Гейтс са изведени няколко основни принципа, които подкреоят тази теза:
- Структурната промяна в енергийната система е многогодишeн инвестиционен проект; тя задава бъдеща тенденция, не е циклична.
- Тази инвестиционна фаза едва сега е започнала и трябва да се ускори от настоящите нива, за да се доближи до нула до 2050 г.
- Размерът на инвестицията – оценява се на близо 100 трилиона долара между 2020 и 2050 г. – е значителен, както по отношение на предишните енергийни инвестиционни цикли, така и по отношение на други индустрии.
- Правителствата дават основната подкрепа за тази промяна и стимулират инвестициите в нея.
- Разходите за продуктите от енергийния преход в ключовите технологии, се конкурират пряко с алтернативи за изкопаеми горива, за разлика от началото, когато тези технологии се появиха и бяха много по-скъпи за потребителите. Тези разходи ще продължават да падат.
- Потребителите все по-често се насочват към тези крайни продукти и тенденция ще се ускори само през следващите няколко години.
Още преди да напише тази книга Бил Гейтс е формулирал мисъл, която може да ни помогне много да оценим потенциала и да извършим промяната на енерgийната система. Още през 1996 г. той пише: „Винаги надценяваме промяната, която ще настъпи през следващите две години, и подценяваме промяната, която ще настъпи през следващите 10. Не се оставяйте на бездействието.“
