ESG е съкращение от термините Ecological, Social and Governance. ESG критериите стоят в основата на устойчивото инвестиране или устойчивото развитие на съвременните компании. Критериите за ESG представляват все по-голям интерес за компаниите и за техните инвеститори. Според проучване на Bloomberg ESG активите са нараснали до безпрецедентните 37,8 трилиона долара в края на 2021 г. и се предвижда да нараснат до 53 трилиона долара до 2025 г., което би било една трета от всички глобални активи под управление.
Примери за ESG практики
Критериите за опазване на околната среда, обществото и управлението (ESG) са набор от стандарти за дейността на компанията, които социално съзнателните инвеститори използват за скрининг на потенциални инвестиции. Критериите за околната среда разглеждат как една компания се представя като стопанин на природата. Социалните критерии разглеждат как управлява взаимоотношенията със служители, доставчици, клиенти и общностите, в които оперира. Управлението се занимава с ръководството на компанията, заплащането на изпълнителните директори, одитите, вътрешния контрол и правата на акционерите.
Примери за ESG практики на компаниите могат да бъдат ефективно използване на енергията; използване на възобновяеми енергийни източници, които отделят по-малко парникови газове и допринасят по-малко за изменението на климата; отговорно управление на отпадъците и др.
Историята на ESG инвестирането започва през януари 2004 г., когато бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан пише до над 50 главни изпълнителни директори на големи финансови институции, като ги кани да участват в съвместна инициатива под егидата на Глобалния договор на ООН и с подкрепата IFC.
В резултат на интереса в последните години от страна на инвеститорите брокерските фирми и управляващите взаимни фондове дружества започнаха да предлагат борсово търгувани фондове (ETF) и други финансови продукти, които следват критериите на ESG.
Инвестирането в ESG освен устойчиво инвестиране, се нарича и социално отговорно инвестиране. За да оценят една компания въз основа на критерии за околната среда, социалните дейности и управлението (ESG), инвеститорите разглеждат поведението на компаниите в широк спектър от дейности. Освен вече споменатите примери с сферата на екологията се отчита дали комапнията работи с доставчици, които също спават нейните норми, дарява ли процент от печалбата си и насърчава ли служителите си за доброволчество, условията за работа показват ли сериозно отношение към здравето и безопасността на служителите, спазват ли се всички социални норми, съществува ли дискриминация на база пол, възраст, цвят на кожата. По отношение на управлението най-важна е прозрачността на действията на мениджърския екип и начина на комуникация с акционерите.
Плюсове и минуси на екологичните, социалните и управленските критерии (ESG).
В минали години социално отговорните инвестиции имаха репутация на изискващи компромис от страна на инвеститора. Тъй като те ограничават броя на компаниите, които отговарят на условията за инвестиции, също така ограничават потенциалната печалба на инвеститора. „Лошите“ компании понякога се представят много добре, поне по отношение на цената на акциите им.
В светлината на световната пандемия и други кризи, все повече станаха инвеститорите, които смятат, че екологичните, социалните критерии и критериите за управление имат практическа цел извън всякакви етични съображения. Следвайки критериите на ESG, те може да успеят да избегнат компании, чиито практики биха могли да доведат до риск – както се вижда от петролния разлив на BP (BP) през 2010 г. и скандала с емисиите на Volkswagen, които разтърсиха цените на акциите на компаниите и доведоха до милиарди долари загуби, компаниите, които имат ESG практики е по-малко вероятно да се окажат в криза за работна ръка и т.н.
